Писма

30 sept 2014, 20:38

Poesía » De amor

570 0 1

Отново падна мрак

във тази стая с цветя.

До мен лежащи трупове

на няколко писма.

Вдишвам мечти, издишам надежди,

мълча, вместо мен те крещят

отчаян е зовът, съдбата своя редят

непоели първия дъх, ала в черни одежди.

Колко по-красиви изглеждат чувствата ми на хартия...

Отново са раними, но мога тук да ги изтрия.

Обвива дъждът със стъклена хлад,

пронизва за миг пак гръмкия град.

Вдишва падение, издиша мъгла...

Безкрайна пантомима, крепяща света.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Sevgimizi (Лора)

2014-10-02T02:48:27+03:00

Уууу настръхнах!!Такава магия е този стих!!Такива красиви метафори, такива завладяващи думи... Усетих всяка дума, усетих студа, отчаяния зов, копнежа, мечтите и надеждите, мрака, мъката и мъдрия завършек!! Невероятно!!!Студено чувство ме завладя, докото го четях, но любовта и топлите чувства ми носеха някакво спокойствие!Огромни поздравления!! Ето това е поезия!Води те в друг свят, който е вълшебен, макар в случея да е тъжен всъщност!Беше забележително!!Браво на теб!! Много много много ми харесва това стихотворение!Искам да го чета отново и отново, въпреки че е тъжно... Толкова е краасиво и впечатляващо...!!!