Писмо
Белият лист смутено ме гледа
леко измачкан, от следите на гума,
как да изпиша на хартията бледа
огъня, който бушува от думите.
Страх ме е да не излезе наяве
скитникът ум, който говори несвързано
той е готов всеки ден да раздава,
думи без смисъл, в паяжина навързани.
Няма да пиша писмо, само твоето име.
Думи разпръснати в листа, значещи всичко в света ми.
Дадох от себе всичко, а какво се получи?
Моливът изтъня и накрая се счупи…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Ангелова Todos los derechos reservados
