Писмо
Белият лист смутено ме гледа
леко измачкан, от следите на гума,
как да изпиша на хартията бледа
огъня, който бушува от думите.
Страх ме е да не излезе наяве
скитникът ум, който говори несвързано
той е готов всеки ден да раздава,
думи без смисъл, в паяжина навързани.
Няма да пиша писмо, само твоето име.
Думи разпръснати в листа, значещи всичко в света ми.
Дадох от себе всичко, а какво се получи?
Моливът изтъня и накрая се счупи…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Ангелова Всички права запазени
