Белият лист смутено ме гледа
леко измачкан, от следите на гума,
как да изпиша на хартията бледа
огъня, който бушува от думите.
Страх ме е да не излезе наяве
скитникът ум, който говори несвързано
той е готов всеки ден да раздава,
думи без смисъл, в паяжина навързани.
Няма да пиша писмо, само твоето име.
Думи разпръснати в листа, значещи всичко в света ми.
Дадох от себе всичко, а какво се получи?
Моливът изтъня и накрая се счупи…
© Мая Ангелова All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
