Белият лист смутено ме гледа
леко измачкан, от следите на гума,
как да изпиша на хартията бледа
огъня, който бушува от думите.
Страх ме е да не излезе наяве
скитникът ум, който говори несвързано
той е готов всеки ден да раздава,
думи без смисъл, в паяжина навързани.
Няма да пиша писмо, само твоето име.
Думи разпръснати в листа, значещи всичко в света ми.
Дадох от себе всичко, а какво се получи?
Моливът изтъня и накрая се счупи…
© Мая Ангелова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
