Писмо

Написах писмо... с адрес
и сложих нежно своята любов,
Надежда и Вяра в червени обувки,
облякох в мечти и  му дадох живот!
Пуснах го... полетя, запулсира
с толкова обич напред засия
и тръпнеща зачаках... и чаках,
неотворено за жалост остана.
В камината огън запалих,
помолих за тези ръце,
които ще спрат да се сгреят
и стоплят своето и мойто сърце.
Предложих – обич за обич,
нищо друго в замяна,
уплаши се от тази цена
и моята обич сама пак остана.
Толкова време отмина...
призовах любов съкровено с глас тих,
чаках... моя праг да прекрачи,
обичах я преди да дойде...
и остана само във стих!
А при толкова неоткъснати кокичета
и толкова недолюбени момичета,
на прага на Новата Година,
ела Съдба погледни с всички сетива,
подаръци раздай... Бъди щастлива!

Елеонора Крушева