1 янв. 2018 г., 19:28

Писмо

359 0 2

Писмо

 

Написах писмо... с адрес
и сложих нежно своята любов,
Надежда и Вяра в червени обувки,
облякох в мечти и  му дадох живот!
Пуснах го... полетя, запулсира
с толкова обич напред засия
и тръпнеща зачаках... и чаках,
неотворено за жалост остана.
В камината огън запалих,
помолих за тези ръце,
които ще спрат да се сгреят
и стоплят своето и мойто сърце.
Предложих – обич за обич,
нищо друго в замяна,
уплаши се от тази цена
и моята обич сама пак остана.
Толкова време отмина...
призовах любов съкровено с глас тих,
чаках... моя праг да прекрачи,
обичах я преди да дойде...
и остана само във стих!
А при толкова неоткъснати кокичета
и толкова недолюбени момичета,
на прага на Новата Година,
ела Съдба погледни с всички сетива,
подаръци раздай... Бъди щастлива!

 

Елеонора Крушева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...