Jan 1, 2018, 7:28 PM

Писмо

  Poetry
360 0 2

Писмо

 

Написах писмо... с адрес
и сложих нежно своята любов,
Надежда и Вяра в червени обувки,
облякох в мечти и  му дадох живот!
Пуснах го... полетя, запулсира
с толкова обич напред засия
и тръпнеща зачаках... и чаках,
неотворено за жалост остана.
В камината огън запалих,
помолих за тези ръце,
които ще спрат да се сгреят
и стоплят своето и мойто сърце.
Предложих – обич за обич,
нищо друго в замяна,
уплаши се от тази цена
и моята обич сама пак остана.
Толкова време отмина...
призовах любов съкровено с глас тих,
чаках... моя праг да прекрачи,
обичах я преди да дойде...
и остана само във стих!
А при толкова неоткъснати кокичета
и толкова недолюбени момичета,
на прага на Новата Година,
ела Съдба погледни с всички сетива,
подаръци раздай... Бъди щастлива!

 

Елеонора Крушева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...