1.01.2018 г., 19:28

Писмо

362 0 2

Писмо

 

Написах писмо... с адрес
и сложих нежно своята любов,
Надежда и Вяра в червени обувки,
облякох в мечти и  му дадох живот!
Пуснах го... полетя, запулсира
с толкова обич напред засия
и тръпнеща зачаках... и чаках,
неотворено за жалост остана.
В камината огън запалих,
помолих за тези ръце,
които ще спрат да се сгреят
и стоплят своето и мойто сърце.
Предложих – обич за обич,
нищо друго в замяна,
уплаши се от тази цена
и моята обич сама пак остана.
Толкова време отмина...
призовах любов съкровено с глас тих,
чаках... моя праг да прекрачи,
обичах я преди да дойде...
и остана само във стих!
А при толкова неоткъснати кокичета
и толкова недолюбени момичета,
на прага на Новата Година,
ела Съдба погледни с всички сетива,
подаръци раздай... Бъди щастлива!

 

Елеонора Крушева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...