18 feb 2019, 9:44

Писмо

1.2K 5 15

 

Изпълнена с любов и със надежда

изпращам ти по вятъра писмо,

адреса съм загубила изглежда

и нека те намери то само.

 

Затворя ли очи те виждам, ето,

дочувам пак дълбокия ти глас,

а звездното небе е ням свидетел

на пламъка, избухнал между нас.

 

Това, което искам да ти кажа

е, може би, последния копнеж

Вселената дори да ни накаже

залисана във вечния кипеж

 

съдбите ни за миг да събере…

Тогава времето за нас да спре!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...