Изпълнена с любов и със надежда
изпращам ти по вятъра писмо,
адреса съм загубила изглежда
и нека те намери то само.
Затворя ли очи те виждам, ето,
дочувам пак дълбокия ти глас,
а звездното небе е ням свидетел
на пламъка, избухнал между нас.
Това, което искам да ти кажа
е, може би, последния копнеж
Вселената дори да ни накаже
залисана във вечния кипеж
съдбите ни за миг да събере…
Тогава времето за нас да спре!
© Елка Тодорова Todos los derechos reservados