18 feb 2019, 9:44

Писмо

1.2K 5 15

 

Изпълнена с любов и със надежда

изпращам ти по вятъра писмо,

адреса съм загубила изглежда

и нека те намери то само.

 

Затворя ли очи те виждам, ето,

дочувам пак дълбокия ти глас,

а звездното небе е ням свидетел

на пламъка, избухнал между нас.

 

Това, което искам да ти кажа

е, може би, последния копнеж

Вселената дори да ни накаже

залисана във вечния кипеж

 

съдбите ни за миг да събере…

Тогава времето за нас да спре!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...