Изпълнена с любов и със надежда
изпращам ти по вятъра писмо,
адреса съм загубила изглежда
и нека те намери то само.
Затворя ли очи те виждам, ето,
дочувам пак дълбокия ти глас,
а звездното небе е ням свидетел
на пламъка, избухнал между нас.
Това, което искам да ти кажа
е, може би, последния копнеж
Вселената дори да ни накаже
залисана във вечния кипеж
съдбите ни за миг да събере…
Тогава времето за нас да спре!
© Елка Тодорова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
