18 февр. 2019 г., 09:44

Писмо

1.2K 5 15

 

Изпълнена с любов и със надежда

изпращам ти по вятъра писмо,

адреса съм загубила изглежда

и нека те намери то само.

 

Затворя ли очи те виждам, ето,

дочувам пак дълбокия ти глас,

а звездното небе е ням свидетел

на пламъка, избухнал между нас.

 

Това, което искам да ти кажа

е, може би, последния копнеж

Вселената дори да ни накаже

залисана във вечния кипеж

 

съдбите ни за миг да събере…

Тогава времето за нас да спре!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...