18.02.2019 г., 9:44

Писмо

1.2K 5 15

 

Изпълнена с любов и със надежда

изпращам ти по вятъра писмо,

адреса съм загубила изглежда

и нека те намери то само.

 

Затворя ли очи те виждам, ето,

дочувам пак дълбокия ти глас,

а звездното небе е ням свидетел

на пламъка, избухнал между нас.

 

Това, което искам да ти кажа

е, може би, последния копнеж

Вселената дори да ни накаже

залисана във вечния кипеж

 

съдбите ни за миг да събере…

Тогава времето за нас да спре!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...