18.02.2019 г., 9:44

Писмо

1.2K 5 15

 

Изпълнена с любов и със надежда

изпращам ти по вятъра писмо,

адреса съм загубила изглежда

и нека те намери то само.

 

Затворя ли очи те виждам, ето,

дочувам пак дълбокия ти глас,

а звездното небе е ням свидетел

на пламъка, избухнал между нас.

 

Това, което искам да ти кажа

е, може би, последния копнеж

Вселената дори да ни накаже

залисана във вечния кипеж

 

съдбите ни за миг да събере…

Тогава времето за нас да спре!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...