21 oct 2012, 22:14

Писмо 

  Poesía » De amor
920 0 4

Писмото ти в задъхани куплети

и тревожни откровения за нас

в ръцете ми пулсира с непредвзети

вълнения притихнали, без глас.

 

И лъхат от недрата му въпроси:

Дали съм днес сама или със друг?

Дали по стъпките ти още, боси,

днес пак вървя премръзнала от студ?

 

И сякаш редовете оживяват,

за да докоснат бледите страни,

където тихите сълзи чертаят

две мокри криволичещи следи.

 

Целувам нощем редове познати,

които никога не ми изпрати.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??