21 окт. 2012 г., 22:14

Писмо 

  Поэзия » Любовная
942 0 4

Писмото ти в задъхани куплети

и тревожни откровения за нас

в ръцете ми пулсира с непредвзети

вълнения притихнали, без глас.

 

И лъхат от недрата му въпроси:

Дали съм днес сама или със друг?

Дали по стъпките ти още, боси,

днес пак вървя премръзнала от студ?

 

И сякаш редовете оживяват,

за да докоснат бледите страни,

където тихите сълзи чертаят

две мокри криволичещи следи.

 

Целувам нощем редове познати,

които никога не ми изпрати.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??