Писмо
Писмото ти в задъхани куплети
и тревожни откровения за нас
в ръцете ми пулсира с непредвзети
вълнения притихнали, без глас.
И лъхат от недрата му въпроси:
Дали съм днес сама или със друг?
Дали по стъпките ти още, боси,
днес пак вървя премръзнала от студ?
И сякаш редовете оживяват,
за да докоснат бледите страни,
където тихите сълзи чертаят
две мокри криволичещи следи.
Целувам нощем редове познати,
които никога не ми изпрати.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
