LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
21.10.2012 г., 22:14 ч.

Писмо 

  Поезия » Любовна
943 0 4

Писмото ти в задъхани куплети

и тревожни откровения за нас

в ръцете ми пулсира с непредвзети

вълнения притихнали, без глас.

 

И лъхат от недрата му въпроси:

Дали съм днес сама или със друг?

Дали по стъпките ти още, боси,

днес пак вървя премръзнала от студ?

 

И сякаш редовете оживяват,

за да докоснат бледите страни,

където тихите сълзи чертаят

две мокри криволичещи следи.

 

Целувам нощем редове познати,

които никога не ми изпрати.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??