Писмо
Писмото ти в задъхани куплети
и тревожни откровения за нас
в ръцете ми пулсира с непредвзети
вълнения притихнали, без глас.
И лъхат от недрата му въпроси:
Дали съм днес сама или със друг?
Дали по стъпките ти още, боси,
днес пак вървя премръзнала от студ?
И сякаш редовете оживяват,
за да докоснат бледите страни,
където тихите сълзи чертаят
две мокри криволичещи следи.
Целувам нощем редове познати,
които никога не ми изпрати.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
