10 abr 2014, 17:10  

Писмо 

  Poesía
1001 0 15

Едно такова ми е - доживотно,
щом с поглед срещна погледа маслинен
и ще ми се във него да се кротна -
до всяка клетка  влюбен и безсилен...

Ръката ми да стоплиш с малки длани,
да ми говориш думи кадифени
и с устни да закърпиш всички рани,
все още незараснали по мене...

Без смешното обричане и клетви,
с една първична нежност и безгласно...
Залъгват се бездарните поети -
не сме си първа китка, то е ясно...

За другото ще слушаме сърцата,
от мигове поезия ще ваем -
един безкраен пир за сетивата
и няма на любов да си играем...

Написано без фалш и без измама,
подписвам го с маслинена надежда,
то другo, да ти кажа - нищо нямам,
по-беден съм отколкото изглеждам...

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??