Писмо
Едно такова ми е - доживотно,
щом с поглед срещна погледа маслинен
и ще ми се във него да се кротна -
до всяка клетка влюбен и безсилен...
Ръката ми да стоплиш с малки длани,
да ми говориш думи кадифени
и с устни да закърпиш всички рани,
все още незараснали по мене...
Без смешното обричане и клетви,
с една първична нежност и безгласно...
Залъгват се бездарните поети -
не сме си първа китка, то е ясно...
За другото ще слушаме сърцата,
от мигове поезия ще ваем -
един безкраен пир за сетивата
и няма на любов да си играем...
Написано без фалш и без измама,
подписвам го с маслинена надежда,
то другo, да ти кажа - нищо нямам,
по-беден съм отколкото изглеждам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
