Едно такова ми е - доживотно,
щом с поглед срещна погледа маслинен
и ще ми се във него да се кротна -
до всяка клетка влюбен и безсилен...
Ръката ми да стоплиш с малки длани,
да ми говориш думи кадифени
и с устни да закърпиш всички рани,
все още незараснали по мене...
Без смешното обричане и клетви,
с една първична нежност и безгласно...
Залъгват се бездарните поети -
не сме си първа китка, то е ясно... ...