slanceto (Мария)
30 113
12 abr 2005, 10:27

Писмо 

  Poesía
1419 0 11

Ако някой ден те намеря обесен

на далечно сиво безплодно дърво,

с въжета овързан от болка и плесен,

със зъби да стискаш последно писмо -

ще знам, че сънувам – така не е редно

и толкова болка няма в света,

желание твое ще бъда последно,

към залеза бял си протегнал ръка.

Да ходим по пътя сами и одрани

с изливащи кръв върху тиня - сърца,

със злоба и обич рисуваме рани

на близките нам по душа същества.

Синеят очите ти даже пред другата,

света да обърнеш ти пак ще умреш,

панически бягаш, страхът ти от скуката

те прави за дявола вечен копнеж.

Научих се лесно без теб да живея,

зад облаци черни те буря изтри.

Намерих най-после писмото в музея,

не знам ... тук много боли.

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • оооо, много силни думи!
  • Красиво и силно! 6
  • "със злоба и обич рисуваме рани
    на близките нам по душа същества"
    Мисля, че това изчерпва всичко... И болката, и думите ти са силни... Нека има повече радост в твоя живот!
  • Ей,Слънце,това е толкова силно ,че ми се насълзиха очите.
  • Хей много ви благодаря
  • Много е хубаво Късмет в писането
  • Трудно се кометира ... Поздрав.
    Слънчеви да са дните ти
  • Прочетох го още преди да го публикуваш и ме стисна за гърлото. Много е силно , наистина !
  • Много силно..Знам,колко боли,но човек се научава на много неща от тзи болка.
  • Страхотно!!! Много силни думи има тук... По принцип всичките ти творби са страхотни, но тази според мен е най-добрата. Тук боли, но тук има и много сила. Дано силата винаги е с теб! Поздрав и повече усмивки
  • "Да ходим по пътя сами и одрани" - много точно казано, въпреки чернотата или точно заради нея, пак много красиво!

Propuestas
: ??:??