Ако някой ден те намеря обесен
на далечно сиво безплодно дърво,
с въжета овързан от болка и плесен,
със зъби да стискаш последно писмо -
ще знам, че сънувам – така не е редно
и толкова болка няма в света,
желание твое ще бъда последно,
към залеза бял си протегнал ръка.
Да ходим по пътя сами и одрани
с изливащи кръв върху тиня - сърца,
със злоба и обич рисуваме рани
на близките нам по душа същества. ...