Писмо
Ако някой ден те намеря обесен
на далечно сиво безплодно дърво,
с въжета овързан от болка и плесен,
със зъби да стискаш последно писмо -
ще знам, че сънувам – така не е редно
и толкова болка няма в света,
желание твое ще бъда последно,
към залеза бял си протегнал ръка.
Да ходим по пътя сами и одрани
с изливащи кръв върху тиня - сърца,
със злоба и обич рисуваме рани
на близките нам по душа същества.
Синеят очите ти даже пред другата,
света да обърнеш ти пак ще умреш,
панически бягаш, страхът ти от скуката
те прави за дявола вечен копнеж.
Научих се лесно без теб да живея,
зад облаци черни те буря изтри.
Намерих най-после писмото в музея,
не знам ... тук много боли.
© Мария All rights reserved.
много ви благодаря