9 sept 2007, 15:31

Писмо до истински приятел

  Poesía
2.9K 0 1

 

Писмо до истински приятел

 

Самотникът

е капка

в океана от самотници.

Затворникът

 дори навън

 е сред толкова

затворници.

Осъденият

е осъден

да живее

със лица с присъди,

а обреченият

 в отчаяние разбира -

 обречен е с други.

Приятелю,

 къде отиваш?

Не виждаш ли,

 в затвор от самота

присъда те очаква.

Приятелю,

 къде отиваш?

Не виждаш ли,

 над тебе има сила тя.

Присъдата:

Далеч от Бог

 във вечността.

Приятелю,

 недей отива,

запознай се със

Застъпника.

Повярвай в Него

и в замяна -

свободен ще си ти.

Приятелю,

 къде отиваш?

 

http://javkostov.wordpress.com/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е!
    Много силен стих!
    Поздравления, Явор!

    п.п.Интересно защо съм първа?

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...