9 сент. 2007 г., 15:31

Писмо до истински приятел

2.9K 0 1

 

Писмо до истински приятел

 

Самотникът

е капка

в океана от самотници.

Затворникът

 дори навън

 е сред толкова

затворници.

Осъденият

е осъден

да живее

със лица с присъди,

а обреченият

 в отчаяние разбира -

 обречен е с други.

Приятелю,

 къде отиваш?

Не виждаш ли,

 в затвор от самота

присъда те очаква.

Приятелю,

 къде отиваш?

Не виждаш ли,

 над тебе има сила тя.

Присъдата:

Далеч от Бог

 във вечността.

Приятелю,

 недей отива,

запознай се със

Застъпника.

Повярвай в Него

и в замяна -

свободен ще си ти.

Приятелю,

 къде отиваш?

 

http://javkostov.wordpress.com/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е!
    Много силен стих!
    Поздравления, Явор!

    п.п.Интересно защо съм първа?

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...