19 ago 2021, 22:06

Писмо до Лора

845 0 0

Здравей, любима моя! Как си? Пак е мама.

Притихнала до теб стоя и взирам се 

в моята малка дама, която някога 

ще се превърне в жена.

 

Така бързо отлитат дните ни

и нашепват ми за преходността

и колко мънички сме ний самите

и колко важна е благодарността.

 

А имам много да благодаря -

на теб, че точно мен избра.

Един живот надали ще стигне

да те обичам и наричам дъщеря.

 

Ти дъх от дъха ми си, плът от плътта,

Живот след живота ми, единствена моя - 

Любов и Душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Незабравка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...