Здравей, любима моя! Как си? Пак е мама.

Притихнала до теб стоя и взирам се 

в моята малка дама, която някога 

ще се превърне в жена.

Така бързо отлитат дните ни

и нашепват ми за преходността

и колко мънички сме ний самите

и колко важна е благодарността.

А имам много да благодаря -

на теб, че точно мен избра.

Един живот надали ще стигне

да те обичам и наричам дъщеря.

Ти дъх от дъха ми си, плът от плътта,

Живот след живота ми, единствена моя - 

Любов и Душа!