Писмо до Лора
848
0
0
Здравей, любима моя! Как си? Пак е мама.
Притихнала до теб стоя и взирам се
в моята малка дама, която някога
ще се превърне в жена.
Така бързо отлитат дните ни
и нашепват ми за преходността
и колко мънички сме ний самите
и колко важна е благодарността.
А имам много да благодаря -
на теб, че точно мен избра.
Един живот надали ще стигне
да те обичам и наричам дъщеря.
Ти дъх от дъха ми си, плът от плътта,
Живот след живота ми, единствена моя -
Любов и Душа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Незабравка Иванова Все права защищены
