Писмо до мама
Писмо до мама
Без него съм.И лягам си сама.
И чувствам те на другото легло
(каквото -всъщност - в стаята ми няма).
Умора;после - мъка, тъмнина
и сън сплете било и небило,
аз пак за тебе се обръщам, мамо.
Ти казваш:самотата да сберем;
не се събира ,ни дели на две;
не можем с теб да бъдем "двама", мамо.
Езикът ни го казва тъй добре:
жена с жена - събрани-правят "две",
съвсем не може да се каже "двама"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цонка Петрова Todos los derechos reservados
