Писмо до мама
Писмо до мама
Без него съм.И лягам си сама.
И чувствам те на другото легло
(каквото -всъщност - в стаята ми няма).
Умора;после - мъка, тъмнина
и сън сплете било и небило,
аз пак за тебе се обръщам, мамо.
Ти казваш:самотата да сберем;
не се събира ,ни дели на две;
не можем с теб да бъдем "двама", мамо.
Езикът ни го казва тъй добре:
жена с жена - събрани-правят "две",
съвсем не може да се каже "двама"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цонка Петрова Всички права запазени
