26 jun 2006, 10:10

Писмо до Мойсей

  Poesía
924 0 12

На четвърти ден, Лъки писа туй писмо:


"Слушай Мо! Така не може!
Срамота е, разбери!
Стене празното ми ложе
нощем, къпано в сълзи.

Как така не се и сещаш
да ми драснеш някой ред?
Изтормозих си очите
да се ровя в Интернет.

Ето..,вече ден четвърти
откак Дворецът опустя,
даже джавкащото куче
от мъка взе,че онемя.

Моля, спешно да ми кажеш:
помниш ,ли ме още... или не!
Или дамите от плажа
танцуват с тебе менует?

Искам също да узнаеш,
как ми липсват твоите очи
и гласът ти във омая
още ми шепти.

Хайде!Пращам ти прегръдки
и целувки сто поне
за едничка вест от тебе -
да разбера,че си добре!

Туй писмо завърза Лъки
за крака на пощенския гълъб бял,
заедно със хиляди заръки
без отговор да се не връща там.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Но Пети,как
    да видя гълъба хвъркат,
    като нямам даже и бинокъл...
    Дано е стигнал вече до Созопол.
  • Роси,мила, помисли,и
    пощенския гълъб провери,
    защото може би да е отнесен
    и с гълъбица здраво да е той замесен.
    А ти да чакаш вести от Мойсей,
    а хал-хабер за туй да няма той!
  • Джейни...
    ще изпадна в истерия
    пред таз мистерия!
    А Дон Хуан
    навярно
    вече не е сам.
    Не искам да го задушавам,
    че има дълг неотклоняем.
    Поздрав!
  • И аз си блъскам с туй главата
    и мисли ме измъчват.Аз горката!!!
    Но знай,че имам револвер
    и ,ако е забравил той за мен,
    кажи в кого да се прицеля!
    В него или в мене?
  • След тези страстни френски танци,
    на Мо главата му е лека.
    Едва ли може да потъне,
    така олекнал е човека.

    Дали пък някоя сеньора,
    моряшки трикове му прави.
    И Мо от тези изпълнения,
    за твоят номер да забрави.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...