Писмо до Мойсей
На четвърти ден, Лъки писа туй писмо:
"Слушай Мо! Така не може!
Срамота е, разбери!
Стене празното ми ложе
нощем, къпано в сълзи.
Как така не се и сещаш
да ми драснеш някой ред?
Изтормозих си очите
да се ровя в Интернет.
Ето..,вече ден четвърти
откак Дворецът опустя,
даже джавкащото куче
от мъка взе,че онемя.
Моля, спешно да ми кажеш:
помниш ,ли ме още... или не!
Или дамите от плажа
танцуват с тебе менует?
Искам също да узнаеш,
как ми липсват твоите очи
и гласът ти във омая
още ми шепти.
Хайде!Пращам ти прегръдки
и целувки сто поне
за едничка вест от тебе -
да разбера,че си добре!
Туй писмо завърза Лъки
за крака на пощенския гълъб бял,
заедно със хиляди заръки
без отговор да се не връща там.
© Росица Петрова All rights reserved.
