Писмо до Мойсей
На четвърти ден, Лъки писа туй писмо:
"Слушай Мо! Така не може!
Срамота е, разбери!
Стене празното ми ложе
нощем, къпано в сълзи.
Как така не се и сещаш
да ми драснеш някой ред?
Изтормозих си очите
да се ровя в Интернет.
Ето..,вече ден четвърти
откак Дворецът опустя,
даже джавкащото куче
от мъка взе,че онемя.
Моля, спешно да ми кажеш:
помниш ,ли ме още... или не!
Или дамите от плажа
танцуват с тебе менует?
Искам също да узнаеш,
как ми липсват твоите очи
и гласът ти във омая
още ми шепти.
Хайде!Пращам ти прегръдки
и целувки сто поне
за едничка вест от тебе -
да разбера,че си добре!
Туй писмо завърза Лъки
за крака на пощенския гълъб бял,
заедно със хиляди заръки
без отговор да се не връща там.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
