26 июн. 2006 г., 10:10

Писмо до Мойсей

920 0 12

На четвърти ден, Лъки писа туй писмо:


"Слушай Мо! Така не може!
Срамота е, разбери!
Стене празното ми ложе
нощем, къпано в сълзи.

Как така не се и сещаш
да ми драснеш някой ред?
Изтормозих си очите
да се ровя в Интернет.

Ето..,вече ден четвърти
откак Дворецът опустя,
даже джавкащото куче
от мъка взе,че онемя.

Моля, спешно да ми кажеш:
помниш ,ли ме още... или не!
Или дамите от плажа
танцуват с тебе менует?

Искам също да узнаеш,
как ми липсват твоите очи
и гласът ти във омая
още ми шепти.

Хайде!Пращам ти прегръдки
и целувки сто поне
за едничка вест от тебе -
да разбера,че си добре!

Туй писмо завърза Лъки
за крака на пощенския гълъб бял,
заедно със хиляди заръки
без отговор да се не връща там.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Но Пети,как
    да видя гълъба хвъркат,
    като нямам даже и бинокъл...
    Дано е стигнал вече до Созопол.
  • Роси,мила, помисли,и
    пощенския гълъб провери,
    защото може би да е отнесен
    и с гълъбица здраво да е той замесен.
    А ти да чакаш вести от Мойсей,
    а хал-хабер за туй да няма той!
  • Джейни...
    ще изпадна в истерия
    пред таз мистерия!
    А Дон Хуан
    навярно
    вече не е сам.
    Не искам да го задушавам,
    че има дълг неотклоняем.
    Поздрав!
  • И аз си блъскам с туй главата
    и мисли ме измъчват.Аз горката!!!
    Но знай,че имам револвер
    и ,ако е забравил той за мен,
    кажи в кого да се прицеля!
    В него или в мене?
  • След тези страстни френски танци,
    на Мо главата му е лека.
    Едва ли може да потъне,
    така олекнал е човека.

    Дали пък някоя сеньора,
    моряшки трикове му прави.
    И Мо от тези изпълнения,
    за твоят номер да забрави.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...