17 dic 2009, 13:43

Писмо до небето

  Poesía » Otra
1.3K 0 23

Мили Татко, пак е зима

тука долу на земята,

ти в такава си замина,

скочи на смъртта в шейната.

 

Все се каня да те питам,

как сте горе на небето,

Рождество дали там има,

както тука е прието.

 

Чакате ли Дядо Коледа,

правите ли Бъдни вечер,

аз късмети съм приготвила,

има и за теб изпечен.

 

Ще го сложа на прозореца

със писмото си сърдечно,

ако пуснат те за Коледа,

намини с лъча небесен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...