17.12.2009 г., 13:43

Писмо до небето

1.3K 0 23

Мили Татко, пак е зима

тука долу на земята,

ти в такава си замина,

скочи на смъртта в шейната.

 

Все се каня да те питам,

как сте горе на небето,

Рождество дали там има,

както тука е прието.

 

Чакате ли Дядо Коледа,

правите ли Бъдни вечер,

аз късмети съм приготвила,

има и за теб изпечен.

 

Ще го сложа на прозореца

със писмото си сърдечно,

ако пуснат те за Коледа,

намини с лъча небесен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...