17.12.2009 г., 13:43

Писмо до небето

1.3K 0 23

Мили Татко, пак е зима

тука долу на земята,

ти в такава си замина,

скочи на смъртта в шейната.

 

Все се каня да те питам,

как сте горе на небето,

Рождество дали там има,

както тука е прието.

 

Чакате ли Дядо Коледа,

правите ли Бъдни вечер,

аз късмети съм приготвила,

има и за теб изпечен.

 

Ще го сложа на прозореца

със писмото си сърдечно,

ако пуснат те за Коледа,

намини с лъча небесен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...