28 sept 2016, 7:55 2021-07-12T08:20:32+03:00

Писмо до несъществуваща

Poesía

537 1 1

Не съществуваш!
И не ме боли да ти го кажа:
една измамница,
гримирана
с въздишки -
ей това си ти!
Как само си излъгала
светът да ти повярва!
Как само те описват
в книжките!
А си една хипноза всъщност,
масова хистерия,
обхващаща последователно
наивните до глупост!
Не съществуваш!

Ето, пак го казвам!
И не очаквам
отговор
от тебе да получа!

Но... пак ми се прищява
да ме заслепиш
до лудост.

Публикувано във:

Алманах Поезия 2016, Буквите

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

contessa (Светла Асенова)

Така е..., да му се не види...

2016-09-29T17:21:16+03:00

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0