28.09.2016 г., 7:55  

Писмо до несъществуваща

531 1 1

Не съществуваш!
И не ме боли да ти го кажа:
една измамница,
гримирана 
с въздишки -
ей това си ти!
Как само си излъгала
светът да ти повярва!
Как само те описват 
в книжките!
А си една хипноза всъщност,
масова хистерия,
обхващаща последователно 
наивните до глупост!
Не съществуваш!

Ето, пак го казвам!
И не очаквам
отговор 
от тебе да получа!

 

Но... пак ми се прищява
да ме заслепиш
до лудост.

 

 

 

Публикувано във:

Алманах Поезия 2016, Буквите

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....