28 сент. 2016 г., 07:55  

Писмо до несъществуваща

538 1 1

Не съществуваш!
И не ме боли да ти го кажа:
една измамница,
гримирана 
с въздишки -
ей това си ти!
Как само си излъгала
светът да ти повярва!
Как само те описват 
в книжките!
А си една хипноза всъщност,
масова хистерия,
обхващаща последователно 
наивните до глупост!
Не съществуваш!

Ето, пак го казвам!
И не очаквам
отговор 
от тебе да получа!

 

Но... пак ми се прищява
да ме заслепиш
до лудост.

 

 

 

Публикувано във:

Алманах Поезия 2016, Буквите

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...