Писмо до поискване
Не беше сън. Наистина те срещнах
сред падащия сняг и тишината.
Усмивката ти - неподкупна бездна,
погълна ме и път пое нататък.
След нея дните - мръзнещи снежинки,
се стапяха в безп(л)ътната реалност
и миговете - подредени снимки,
разкъсваха желязната баналност.
А иначе при мен - едно и също.
Не се научих по вода да ходя.
За дните все издигам книжни къщи.
... А вечер по звездите боса бродя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Емилия Николова Todos los derechos reservados
