Niveana (Емилия Николова)
42 167
5 янв. 2011 г., 16:13

Писмо до поискване 

  Поэзия » Любовная
790 0 7

Не беше сън. Наистина те срещнах
сред падащия сняг и тишината.
Усмивката ти - неподкупна бездна,
погълна ме и път пое нататък.

След нея дните - мръзнещи снежинки,
се стапяха в безп(л)ътната реалност
и миговете - подредени снимки,
разкъсваха желязната баналност.

А иначе при мен - едно и също.
Не се научих по вода да ходя.
За дните все издигам книжни къщи.

... А вечер по звездите боса бродя.

© Емилия Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "За дните все издигам книжни къщи.

    ... А вечер по звездите боса бродя."

    Не спирай да пишеш, дано Музата не те изоставя!

  • Все повече ме очарова този стих!
  • За въображението на истинския поет няма невъзможности:"и миговете - подредени снимки,
    разкъсваха желязната баналност." или "За дните все издигам книжни къщи.

    ... А вечер по звездите боса бродя." Магия си!
  • Благодаря ви:
    tanyavd (Татяна Борисова)
    rumiana (Румяна )
    странница (Сеси )
    rumpel (Румяна Пелова)
    Честита Нова година - сбъднатост и творчески успехи!
  • Хубав стих! Поздрав, Емилия, и ЧНГ!
  • Хареса ми!Честита Нова Година!
  • Много ми хареса твоето бродене по звездите!Поздрав!
Предложения
: ??:??