5.01.2011 г., 16:13 ч.
Писмо до поискване
Не беше сън. Наистина те срещнах
сред падащия сняг и тишината.
Усмивката ти - неподкупна бездна,
погълна ме и път пое нататък.
След нея дните - мръзнещи снежинки,
се стапяха в безп(л)ътната реалност
и миговете - подредени снимки,
разкъсваха желязната баналност.
А иначе при мен - едно и също.
Не се научих по вода да ходя.
За дните все издигам книжни къщи.
... А вечер по звездите боса бродя.
© Емилия Николова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Все повече ме очарова този стих!
-
За въображението на истинския поет няма невъзможности:"и миговете - подредени снимки,
разкъсваха желязната баналност." или "За дните все издигам книжни къщи.
... А вечер по звездите боса бродя." Магия си! -
Благодаря ви:
tanyavd (Татяна Борисова)
rumiana (Румяна )
странница (Сеси )
rumpel (Румяна Пелова)
Честита Нова година - сбъднатост и творчески успехи! -
Хубав стих! Поздрав, Емилия, и ЧНГ!
-
Хареса ми!Честита Нова Година!
-
Много ми хареса твоето бродене по звездите!Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
... А вечер по звездите боса бродя."
Не спирай да пишеш, дано Музата не те изоставя!