18 jul 2013, 17:55

Писмо до рицаря

1.2K 0 2

В отговор на стихотворението на Ангел Колев - "Писмо на рицаря" 
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=368484293272696&set=a.245204685600658.55714.245199855601141&type=1&theater


Забравих да ти кажа, че не съм принцеса,
дори не съм и героиня от сапунен сериал.
Изгубих си пантофките, не знам къде са,
а снежната ми рокля заприлича на парцал.

И, както знаеш, дори онази Пепеляшка, 
в сажди, далеч по-хубава от мене е била.
Вярно е, аз нямам даже мишки-кочияши,
и не с карета златна, а пеша вървя…

Наместо туй, се нося бързо по вълните.
(една след друга, преминавам ги подред)
и затова животът ми ме срещна с рицар,
незаконно преминаващ – без билет…

Той няма шанса като другите. Отличник!
Но затова пък е със доста романтичен дух – 
Аз имам него! Равносилен е на „всички”, 
малко тъжен, малко весел, малко луд… 

Но той е Той! И, Боже, толкова различен, 
сърце момчешко, но с душата на поет…
А аз, тази дето, нямах смелост да обичам, 
се влюбих лудо в най-обикновен човек.


11.05.2013


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно казано!!!
    Радвам се, че попаднах чрез един коментар на твоята поезия!!!
    Какво да се прави, за съжаление не всичко стойностно можем да прочетем... много поезия, много малко време... живот...
    Благодаря ти!
  • А аз, тази дето, нямах смелост да обичам,
    се влюбих лудо в най-обикновен човек.
    Много красиво! Поздрави Сияна!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...