18 июл. 2013 г., 17:55

Писмо до рицаря

1.2K 0 2

В отговор на стихотворението на Ангел Колев - "Писмо на рицаря" 
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=368484293272696&set=a.245204685600658.55714.245199855601141&type=1&theater


Забравих да ти кажа, че не съм принцеса,
дори не съм и героиня от сапунен сериал.
Изгубих си пантофките, не знам къде са,
а снежната ми рокля заприлича на парцал.

И, както знаеш, дори онази Пепеляшка, 
в сажди, далеч по-хубава от мене е била.
Вярно е, аз нямам даже мишки-кочияши,
и не с карета златна, а пеша вървя…

Наместо туй, се нося бързо по вълните.
(една след друга, преминавам ги подред)
и затова животът ми ме срещна с рицар,
незаконно преминаващ – без билет…

Той няма шанса като другите. Отличник!
Но затова пък е със доста романтичен дух – 
Аз имам него! Равносилен е на „всички”, 
малко тъжен, малко весел, малко луд… 

Но той е Той! И, Боже, толкова различен, 
сърце момчешко, но с душата на поет…
А аз, тази дето, нямах смелост да обичам, 
се влюбих лудо в най-обикновен човек.


11.05.2013


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно казано!!!
    Радвам се, че попаднах чрез един коментар на твоята поезия!!!
    Какво да се прави, за съжаление не всичко стойностно можем да прочетем... много поезия, много малко време... живот...
    Благодаря ти!
  • А аз, тази дето, нямах смелост да обичам,
    се влюбих лудо в най-обикновен човек.
    Много красиво! Поздрави Сияна!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...