В отговор на стихотворението на Ангел Колев - "Писмо на рицаря"
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=368484293272696&set=a.245204685600658.55714.245199855601141&type=1&theater
Забравих да ти кажа, че не съм принцеса,
дори не съм и героиня от сапунен сериал.
Изгубих си пантофките, не знам къде са,
а снежната ми рокля заприлича на парцал.
И, както знаеш, дори онази Пепеляшка,
в сажди, далеч по-хубава от мене е била.
Вярно е, аз нямам даже мишки-кочияши,
и не с карета златна, а пеша вървя…
Наместо туй, се нося бързо по вълните.
(една след друга, преминавам ги подред)
и затова животът ми ме срещна с рицар,
незаконно преминаващ – без билет…
Той няма шанса като другите. Отличник!
Но затова пък е със доста романтичен дух –
Аз имам него! Равносилен е на „всички”,
малко тъжен, малко весел, малко луд…
Но той е Той! И, Боже, толкова различен,
сърце момчешко, но с душата на поет…
А аз, тази дето, нямах смелост да обичам,
се влюбих лудо в най-обикновен човек.
11.05.2013
© Сияна Георгиева Всички права запазени
Радвам се, че попаднах чрез един коментар на твоята поезия!!!
Какво да се прави, за съжаление не всичко стойностно можем да прочетем... много поезия, много малко време... живот...
Благодаря ти!