14 ene 2025, 19:20

Писмо от бъдещето 

  Poesía » Filosófica, Civil
175 6 20

Ще забрави небето с лъчи да ви гали и дъжд

да тъче между него и капките нова надежда.

Ще удари над всички не лятната ледена мъст,

а войната до пепел. И ужасът кръв ще изцежда.

 

Ще заплаче на глас съвестта като майка пред гроб,

ненаситната глупост през сълзи и хрип ще пустосва.

Ще препуска смъртта и след нейния пъклен галоп

само вятърът сприхав над мъртви тела ще кръстосва.

 

Ще увисне луна на камбаната вместо звънар

той ще бъде от първите, в райски градини преселен.

Тя от страх ще изцъкли очите, разбрала, че звяр

е човекът и проповед няма да слуша в неделя.

 

На земята ще слезе Спасителят. В късния час,

ще се спъват нозете му в трупове, ще го раняват.

Ще опита да вдъхне живот той във всеки от вас

със сърцето, което най-чиста любов притежава.

 

Ще прекръсти света под руини от алчност и грях,

като свещ ще засвети във шепите алчни на мрака.

Ще опарят сълзите лицето му бледо, но тях

няма никой да види и каже, че Господ е плакал.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Напиши го, нека твоето стихотворение стане контрапункт и го моделира мечтата, светлата, добра мечта!♥️
  • Иска ми се да е по различно...
    Например:
    Ще е мирно и тихо. Ще има красиво небе.
    Ще е лято безгрижно, от слънце и смях озарено.
    Любовта ще извира като ручей от всяко сърце
    Този свят е в душата. И тя във света се намира.

    Силен стих, Мари!
  • Тази описана от мен картина е страшна, но ни преследва като кошмар. Дано не се сбъдне, макар че стои на вратата на човечеството. Благодаря ти, Мини!🥰
  • Много силно и въздействащо, Мария! Дано не се сбъдне! Но като се замисля, светът все повече заприличва на врящо гърне.
  • Миличка Скити, земетръсните чувства са задължителни. Това е целял авторът - т.е. аз!
    Благодаря ти с прегръдка!💋
  • Болката ти, че това е от настоящето, Мария, е и моя болка. Но нека направим така, че този апокалипсис не заплашва поколенията след нас за да не станат свидетели на пълното човешко унищожаване!🙏♥️
  • Силен и разтърсващ стих, Мари!
    Поздравявам те!
  • Вили, тава беше целта ми като автор. Радвам се, че съм я постигнала!♥️
  • Уви, от настоящето е това писмо. Много силен стих. Особено картината от последните строфи.
  • Стойчо, винаги си толкова точен в коментарите си! Благодаря ти!🥰
  • Разтърси ме!!!
  • Младене, от майстор като теб да получа такава оценка, е радост за мен! Дори щастие!
    Благодаря ти сърдечно!🥰
  • За съжаление, натам вървят днешните люде...
    Содом и Гомор е библейска истина!
    Но явно, че Откровението на Йоан ще бъде, ако продължава все така.
    Поздравления, Мария
  • Майсторски стих, Мария!
    Поздравявам те!
  • "Нестихващите многобройни войни" са предизвикани от безчет "светци", между които мога да изброя Александър Невски, Борис Първи, всичките сръбски крале и още много... Не мислите ли, че човек, избил 52 рода, заедно с децата и пеленачетата и в същото време със статут на светец, някак не е много добра реклама на светостта? Но в същото време аз съм "предупреждаван", че нещо страшно ще ми се случи... И това е нормално и справедливо?!?
  • Мисля, че си интелигентен човек, Анани, затова не се съмнявам, че си усетил какво целя с това стихотворение. Приеми го като знак на предупреждение за всичко, което могат да предизвикат на земята ни нестихващите многобройни войни.
  • Никога не съм разбирал това удоволствие на всички "вярващи" постоянно да говорят за кръв, за трупове, мъртви тела и преизподни... Мислите ли, че така привличате някого към "каузата си"?
  • Картините в него са апокалиптични и е нормално да предизвиква такива чувства,. Нека това е едно предупреждение и направим нужното, за да спасим от подобен ужас бъдещите поколения!🙏
    Благодаря, че коментирахте, Таня и Дейна!♥️
  • Съгласна съм с di_t(Т.Т) - силно, разтърсващо.
    Поздравявам те, Мария!
  • Миме! Поздравления! Много силен стих!
    Настръхвам!
Propuestas
: ??:??