Писмо от бъдещето
Ще забрави небето с лъчи да ви гали и дъжд
да тъче между него и капките нова надежда.
Ще удари над всички не лятната ледена мъст,
а войната до пепел. И ужасът кръв ще изцежда.
Ще заплаче на глас съвестта като майка пред гроб,
ненаситната глупост през сълзи и хрип ще пустосва.
Ще препуска смъртта и след нейния пъклен галоп
само вятърът сприхав над мъртви тела ще кръстосва.
Ще увисне луна на камбаната вместо звънар –
той ще бъде от първите, в райски градини преселен.
Тя от страх ще изцъкли очите, разбрала, че звяр
е човекът и проповед няма да слуша в неделя.
На земята ще слезе Спасителят. В късния час,
ще се спъват нозете му в трупове, ще го раняват.
Ще опита да вдъхне живот той във всеки от вас
със сърцето, което най-чиста любов притежава.
Ще прекръсти света под руини от алчност и грях,
като свещ ще засвети във шепите алчни на мрака.
Ще опарят сълзите лицето му бледо, но тях
няма никой да види и каже, че Господ е плакал.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Напиши го, нека твоето стихотворение стане контрапункт и го моделира мечтата, светлата, добра мечта!♥️
-
Иска ми се да е по различно...
Например:
Ще е мирно и тихо. Ще има красиво небе.
Ще е лято безгрижно, от слънце и смях озарено.
Любовта ще извира като ручей от всяко сърце
Този свят е в душата. И тя във света се намира.
Силен стих, Мари! -
Тази описана от мен картина е страшна, но ни преследва като кошмар. Дано не се сбъдне, макар че стои на вратата на човечеството. Благодаря ти, Мини!🥰
-
Много силно и въздействащо, Мария! Дано не се сбъдне! Но като се замисля, светът все повече заприличва на врящо гърне.
-
Миличка Скити, земетръсните чувства са задължителни. Това е целял авторът - т.е. аз!
Благодаря ти с прегръдка!💋 -
Болката ти, че това е от настоящето, Мария, е и моя болка. Но нека направим така, че този апокалипсис не заплашва поколенията след нас за да не станат свидетели на пълното човешко унищожаване!🙏♥️
-
Силен и разтърсващ стих, Мари!
Поздравявам те! -
Вили, тава беше целта ми като автор. Радвам се, че съм я постигнала!♥️
-
Уви, от настоящето е това писмо. Много силен стих. Особено картината от последните строфи.
-
Стойчо, винаги си толкова точен в коментарите си! Благодаря ти!🥰
-
Разтърси ме!!!
-
Младене, от майстор като теб да получа такава оценка, е радост за мен! Дори щастие!
Благодаря ти сърдечно!🥰 -
За съжаление, натам вървят днешните люде...
Содом и Гомор е библейска истина!
Но явно, че Откровението на Йоан ще бъде, ако продължава все така.
Поздравления, Мария -
Майсторски стих, Мария!
Поздравявам те! -
"Нестихващите многобройни войни" са предизвикани от безчет "светци", между които мога да изброя Александър Невски, Борис Първи, всичките сръбски крале и още много... Не мислите ли, че човек, избил 52 рода, заедно с децата и пеленачетата и в същото време със статут на светец, някак не е много добра реклама на светостта? Но в същото време аз съм "предупреждаван", че нещо страшно ще ми се случи... И това е нормално и справедливо?!?
-
Мисля, че си интелигентен човек, Анани, затова не се съмнявам, че си усетил какво целя с това стихотворение. Приеми го като знак на предупреждение за всичко, което могат да предизвикат на земята ни нестихващите многобройни войни.
-
Никога не съм разбирал това удоволствие на всички "вярващи" постоянно да говорят за кръв, за трупове, мъртви тела и преизподни... Мислите ли, че така привличате някого към "каузата си"?
-
Картините в него са апокалиптични и е нормално да предизвиква такива чувства,. Нека това е едно предупреждение и направим нужното, за да спасим от подобен ужас бъдещите поколения!🙏
Благодаря, че коментирахте, Таня и Дейна!♥️ -
Съгласна съм с di_t(Т.Т) - силно, разтърсващо.
Поздравявам те, Мария! -
Миме! Поздравления! Много силен стих!
Настръхвам!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
