7 nov 2013, 8:42

Писмо от "онзи" свят

  Poesía
899 0 21

Писмо от "онзи" свят

 

Нормалните се влюбват до полуда.

Допиват чувството и изтрезняват.

Намразват се. Взаимно и хронично.

Капанът щраква! Те го заслужават.

 

Нормално е от скръб да полудеят.

Не се признава лесно тежка жажда.

Един и същ живот нормалните живеят:

все търсят с някой нещо да дояждат.

 

а Лудостта, която думи не познава

обича и живее в своя безсловесен свят

щастлива, че нормалните не я съзнават

за нея няма рай и ад

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В "онзи" свят част от Хората идват за да съберат дърва за огрев, да наберат букет от метафори за стиховете си, да послушат песента на птиците, да намерят покой в красотата му. Друга част идват за да убиват и унищожават, НО "онзи" свят, светът, не познаващ словото винаги намира сили да оживее. Тук- прораснало коренче в опожареното, там- бълбука поточе... Тровен, експлоатиран, ограбван- "онзи" свят все още оцелява. Как го прави? С Лудост. С Любов. С неразгадаема, с безкрайна Любов към Живота.
    Радвам се, че я има. Сърдечни поздрави!
  • Днес лудите в истинския (психологичен и психиатричен)смисъл са много и това трябва да ни накара да се замислим сериозно на тази тема-кой ги подлудява...Защото няма застраховка срещу лудост!
  • Понякога завиждам на лудите. Поздрав,Лина!
  • Лудостта е от "онзи" - нейният свят, където се радва на дълъг живот и още по-дълги ръкави

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...