Nov 7, 2013, 8:42 AM

Писмо от "онзи" свят

  Poetry
896 0 21

Писмо от "онзи" свят

 

Нормалните се влюбват до полуда.

Допиват чувството и изтрезняват.

Намразват се. Взаимно и хронично.

Капанът щраква! Те го заслужават.

 

Нормално е от скръб да полудеят.

Не се признава лесно тежка жажда.

Един и същ живот нормалните живеят:

все търсят с някой нещо да дояждат.

 

а Лудостта, която думи не познава

обича и живее в своя безсловесен свят

щастлива, че нормалните не я съзнават

за нея няма рай и ад

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • В "онзи" свят част от Хората идват за да съберат дърва за огрев, да наберат букет от метафори за стиховете си, да послушат песента на птиците, да намерят покой в красотата му. Друга част идват за да убиват и унищожават, НО "онзи" свят, светът, не познаващ словото винаги намира сили да оживее. Тук- прораснало коренче в опожареното, там- бълбука поточе... Тровен, експлоатиран, ограбван- "онзи" свят все още оцелява. Как го прави? С Лудост. С Любов. С неразгадаема, с безкрайна Любов към Живота.
    Радвам се, че я има. Сърдечни поздрави!
  • Днес лудите в истинския (психологичен и психиатричен)смисъл са много и това трябва да ни накара да се замислим сериозно на тази тема-кой ги подлудява...Защото няма застраховка срещу лудост!
  • Понякога завиждам на лудите. Поздрав,Лина!
  • Лудостта е от "онзи" - нейният свят, където се радва на дълъг живот и още по-дълги ръкави

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...