7.11.2013 г., 8:42

Писмо от "онзи" свят

895 0 21

Писмо от "онзи" свят

 

Нормалните се влюбват до полуда.

Допиват чувството и изтрезняват.

Намразват се. Взаимно и хронично.

Капанът щраква! Те го заслужават.

 

Нормално е от скръб да полудеят.

Не се признава лесно тежка жажда.

Един и същ живот нормалните живеят:

все търсят с някой нещо да дояждат.

 

а Лудостта, която думи не познава

обича и живее в своя безсловесен свят

щастлива, че нормалните не я съзнават

за нея няма рай и ад

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В "онзи" свят част от Хората идват за да съберат дърва за огрев, да наберат букет от метафори за стиховете си, да послушат песента на птиците, да намерят покой в красотата му. Друга част идват за да убиват и унищожават, НО "онзи" свят, светът, не познаващ словото винаги намира сили да оживее. Тук- прораснало коренче в опожареното, там- бълбука поточе... Тровен, експлоатиран, ограбван- "онзи" свят все още оцелява. Как го прави? С Лудост. С Любов. С неразгадаема, с безкрайна Любов към Живота.
    Радвам се, че я има. Сърдечни поздрави!
  • Днес лудите в истинския (психологичен и психиатричен)смисъл са много и това трябва да ни накара да се замислим сериозно на тази тема-кой ги подлудява...Защото няма застраховка срещу лудост!
  • Понякога завиждам на лудите. Поздрав,Лина!
  • Лудостта е от "онзи" - нейният свят, където се радва на дълъг живот и още по-дълги ръкави

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...