7.11.2013 г., 8:42

Писмо от "онзи" свят

907 0 21

Писмо от "онзи" свят

 

Нормалните се влюбват до полуда.

Допиват чувството и изтрезняват.

Намразват се. Взаимно и хронично.

Капанът щраква! Те го заслужават.

 

Нормално е от скръб да полудеят.

Не се признава лесно тежка жажда.

Един и същ живот нормалните живеят:

все търсят с някой нещо да дояждат.

 

а Лудостта, която думи не познава

обича и живее в своя безсловесен свят

щастлива, че нормалните не я съзнават

за нея няма рай и ад

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В "онзи" свят част от Хората идват за да съберат дърва за огрев, да наберат букет от метафори за стиховете си, да послушат песента на птиците, да намерят покой в красотата му. Друга част идват за да убиват и унищожават, НО "онзи" свят, светът, не познаващ словото винаги намира сили да оживее. Тук- прораснало коренче в опожареното, там- бълбука поточе... Тровен, експлоатиран, ограбван- "онзи" свят все още оцелява. Как го прави? С Лудост. С Любов. С неразгадаема, с безкрайна Любов към Живота.
    Радвам се, че я има. Сърдечни поздрави!
  • Днес лудите в истинския (психологичен и психиатричен)смисъл са много и това трябва да ни накара да се замислим сериозно на тази тема-кой ги подлудява...Защото няма застраховка срещу лудост!
  • Понякога завиждам на лудите. Поздрав,Лина!
  • Лудостта е от "онзи" - нейният свят, където се радва на дълъг живот и още по-дълги ръкави

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...