7 nov 2025, 22:32

Писмо за Кики и Майки

  Poesía » Otra
173 0 0

Кики и Майки,

две малки души, които дойдоха като светулки в моя свят — тихи, топли, живи.

Не бях готова да ви пусна, нито да повярвам,

че вратата между нашите светове може да се затвори толкова внезапно.

Не бях до вас, когато това се случи.

И сега на сърцето много му тежи.

Гледам снимки, ровя се из стари спомени.

Понякога ви виждам в съня.

Понякога още чувам стъпките ви, как се гоните из коридора на спомените ми.

Чувам мяукането, което прилича на смях.

И се хващам, че поглеждам към мястото, където стоеше купичката ви —

като че ли ще се върнете всеки миг.

 

Знам, че вече тичате по друга трева, под друго небе,

но вярвам, че душите ви усещат мислите ми, когато ви викам по име.

Знам, че ме чувате, когато гледам към звездите и казвам:

„Липсвате ми.“

 

И в онези нощи, когато ми е най-тъжно,

усещам леко присъствие — като топлина край сърцето,

като меко докосване на опашка, която едва се вижда.

 

Може би вие сте това.

Може би просто любовта не си тръгва, а се превръща в нещо,

което не се вижда, но винаги се усеща.

 

Кики и Майки,

благодаря ви, че избрахте мен.

И ако някой ден отново чуя малки лапички пред вратата —

ще знам, че сте се върнали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Евтимова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...