Nov 7, 2025, 10:32 PM

Писмо за Кики и Майки

  Poetry » Other
175 0 0

Кики и Майки,

две малки души, които дойдоха като светулки в моя свят — тихи, топли, живи.

Не бях готова да ви пусна, нито да повярвам,

че вратата между нашите светове може да се затвори толкова внезапно.

Не бях до вас, когато това се случи.

И сега на сърцето много му тежи.

Гледам снимки, ровя се из стари спомени.

Понякога ви виждам в съня.

Понякога още чувам стъпките ви, как се гоните из коридора на спомените ми.

Чувам мяукането, което прилича на смях.

И се хващам, че поглеждам към мястото, където стоеше купичката ви —

като че ли ще се върнете всеки миг.

 

Знам, че вече тичате по друга трева, под друго небе,

но вярвам, че душите ви усещат мислите ми, когато ви викам по име.

Знам, че ме чувате, когато гледам към звездите и казвам:

„Липсвате ми.“

 

И в онези нощи, когато ми е най-тъжно,

усещам леко присъствие — като топлина край сърцето,

като меко докосване на опашка, която едва се вижда.

 

Може би вие сте това.

Може би просто любовта не си тръгва, а се превръща в нещо,

което не се вижда, но винаги се усеща.

 

Кики и Майки,

благодаря ви, че избрахте мен.

И ако някой ден отново чуя малки лапички пред вратата —

ще знам, че сте се върнали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Евтимова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...